Лазаровден - Възкресението на Лазар - Лазаруване

Лазаровден е на подвижна дата – като през

2024 г. се пада на 27-ми Април (Събота)

Библията разказва, че на Лазаровден Исус отива в дома на своя приятел Лазар и разбира, че от четири дни е мъртъв. Божият син моли сестрите на Лазар - Марта и Мария да му покажат пещерата, в която е погребан покойникът.

На входа й Исус извиква: „Лазаре, излез навън” - Лазар се появил жив и здрав – възкръснал от мъртвите!

Това чудо накарало и невярващте да повярват в силата на Божия син!

Пещерата, където Лазар е бил погребан,

преди Исус Христос да го възкреси:

Във Витания, разположена на източната страна на едно от предхълмията на Елеонската планина, и до днес е запазена първата гробница на Лазар, в която почивало тялото му преди възкресяването му от Иисус Христос.

Източник на снимките:

https://bg-patriarshia.bg/m/reflections.php?id=660

Пло­щад­ката се смята за онова място, от което Гос­под повелил: „Ла­за­ре, излез вън!" (Йоан 11:43). След още 5 стъпала надолу е самата по­гре­бална пе­ще­ра.

Възкресението на Лазар се въз­по­ме­на­ва от Цър­к­вата в ше­стата събота на Ве­ли­кия по­ст (Ла­за­ро­ва събо­та).

Вечерта в този славен ден, „шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата" (Йоан 12:1-2).

Именно това е моментът, когато всички виждат, че Лазар се е върнал към пълнокръвен живот.

Това дело обаче предизвикало омразата от страна на еврейските свещеници. Те взели решение да заловят Христос и да го екзекутират пред очите на всички вярващи в Йерусалим.

Лазаруване

Според народните вярвания възкресението на Христос се съчетава с възраждането на природата за нов живот.

Ето защо Лазаровден е празник на възраждане и събуждане на ниви, гори и пасбища. Откъсват се върбови клонки, с които хората да закичват вратите на домовете си на следващия ден – Цветница! Това се прави за здраве и благополучие на семейството.

На Лазаровден характерен български обичай е момите да Лазаруват.

Момичетата, облечени в невестини дрехи взети на заем, ходят от къща на къща и пеят за женитба, любов, здраве и плодородие. Освен да пеят, момите също играят хора и ръченици.

Според народните вярвания, ако лазарките пропуснат някоя къща, то нейните стопани ще ги сполети нещастие.

След лазаруването, момите вече могат да ходят по седянки и могат да бъдат поискани за жени. Вярва се, че ако девойка не е участвала в лазаруване, няма да се омъжи.

На следващата сутрин, момите пускат своите венчета по реката. Чиято китка пристигне първа, се провъзгласява за кумица и другите моми й отдават почит през цялата година. Този обичай се нарича „кумичене“.