Днес, 2 февруари честваме два празника - фолклорният Петльовден и православният Сретение Господне.
Смята се, че Петльовден е древен, славянски празник, свързан с мъжкото начало. На този ден се извършват различни ритуали, като целта е да се измоли здраве за мъжката челяд и защита на дома. „Жертвоприношението“ на петел e важна част от ритуалите.
Сретение Господне пък е важен християнски празник, свързан с Дева Мария и малкият Исус. Четиридесет дни след раждането на Божият син, той е представен в Йерусалимския храм. От там идва традицията бебетата да се водят в църквата щом навършат 40 дни и да им се чете молитва за здраве. И в християнската традиция петелът присъства. Според преданието цар Ирод наредил да бъдат избити всички новородени момчета, за да намери новия цар - Исус. За да спаси сина си Дева Мария белязала своята и всички съседски врати с кръвта на обезглавен петел. Тази история съществува и във вариант, според който българските майки са го правили, за да спасят момчетата си от еничарите през Турско робство.
Както повечето древни празници и този е преплетен с истини, легенди и мистерия. Но петелът е символ на новото, на мъжкото начало, на силата и възраждащия се живот. За това се смята, че Петльовден е мъжкият еквивалент на Бабинден. Празници, свързани с плодовитостта и продължаването на рода. Много важна част от живота и бита на българите от това време.
Най-важната традиция на този ден е да се заколи петел. Жертвеният ритуал се извършва от майката или бабата в къщата, също така може да се направи и от друг, ако малко момче преди това докосне ножа. Петелът се коли на прага и се разпръсква кръвта му. На вратата на дома се рисува кръст. Месото се раздава за здраве, а другите части на животното - пера, клюн, крака се използват като амулети против зли сили и магии.
Майките на момчетата се пременяват в хубави дрехи и отиват да даряват акушерките и бабите. Правят се трапези и питки, с които се черпи за здраве.
В различните краища на България има различни традиции. Основата е здравето на семейството, защитата на дома и продължението на рода.
Comments